НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
търси в беседата 
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
< ПРЕДИШЕН ЗАПИС
|
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
|
СЛЕДВАЩ ЗАПИС >
ПЪРВИ ВАРИАНТ
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Алтернативен линк
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ
НА
ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА
Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи
на
Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области
на
живота настъпи хаос.
Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова
на
живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество.
Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно.
Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение
на
чисто литературната му деятелност.
За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така.
За тях Толстой е ценен повече с втората половина
на
своята деятелност и
на
своя живот.
Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина.
Пресищането от удобствата и охолството
на
материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота.
Толстой стана учител за мнозина.
Неговото учение има последователи и те го прилагат в живота си. И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно...
Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше
на
мнозина, е вече безспорно.
Но, че едно пълно опростяване
на
разбиранията и живота от гледна точка
на
действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно.
Доколкото религиозното учение
на
Толстой иска да задоволи духовните потреби само
на
дадена категория хора, то е достатъчно обосновано.
Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие
на
живота – Защо?
Знайно е, че основа
на
Толстоевото учение е познаването Бога като любов.
Опростеното до максимум отношение
на
човека към Бога съставлява истинската религия.
При това, същината
на
човека седи не в неговото
тяло
, а в неговата душа, в безсмъртието
на
която ние трябва да вярваме, без да се питаме, какво представлява тя сама по себе си и в какво поточно се състои нейното безсмъртие, защото тия и подобни въпроси биха ни отклонили от належащите задачи
на
живота.
Толстой привежда много
мисли
от източни и западни мъдреци и философи и смята, че е намерил истинското религиозно учение, свободно от свръхестествени и суеверни елементи – с които човечеството (народа) е било заблуждавано и експлоатирано тъй много в миналото.
Религиозното лицемерие, присъщо
на
църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството
на
всички искрено мислещи.
И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие.
В безкористните и искрени намерения
на
Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение.
Но стремежът към създаване
на
една проста и всеобща религия – от гледище
на
днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса.
Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти.
Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как последователния
на
своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално.
Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането
на
един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна.
И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие
на
душата разкрива нови изгледи за обяснението
на
много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище
на
своето опростено учение.
Толстой обилно цитира
мисли
и писания
на
велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството.
Всички тия
мисли
съдържат дълбоки и верни истини.
– Но, удивлявайки се
на
тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът
на
тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя
на
човечеството.
Това е въпрос, който си задават и много западни
мислители
, заели се напоследък с проучването
на
древния и сегашен изток Изнесените по-внимателни проучвания показват, че и в древна и в днешна Индия е имало и има религиозни суеверия, но те са нещо странично.
Независимо от тях, цялата духовна мощ и култура
на
Индия е изградена върху окултното познаване
на
човешката душа и строежа
на
вселената.
Притежатели
на
окултната (езотеричната) мъдрост са били истинските духовни учители, които са напътствували и напътствуват народа и
на
които се удивляваме и ние днес[1].
Щом тия окултни истини са верни (засега, по ред исторически причини, най-очевидно проверими в Индия) те безспорно са имали значение не само в миналото и за самата Индия, но и в настоящето и за нас – защото са универсални.
И типичните психически факти, които се откриват
на
запад, се обясняват засега само с разбиранията
на
изтока.
И едно пълно психологическо и духовно разбиране
на
живота не може да не държи сметка и за тях.
Ако Толстой ги поставя при суеверията и отказва да се занимава с тях, то не значи, че те не съществуват, а че средствата, методите, с които той иска да ги обясни са недостатъчни.
Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи.
Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура
на
запада.
И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи
на
окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители
на
човечеството.
– И затова протестът и разбиранията
на
Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието
на
живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване.
Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя
на
Толстой и дали логическите изводи
на
Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите
на
живота – е още въпрос...
Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни
на
новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни.
Нашето време е преходно.
Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем.
Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот
на
днешния човек.
А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители
на
човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост
на
изтока и запада, а и нещо повече.
В очакване реализирането
на
голямото дело
на
новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници
на
новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството
на
любовта и правдата.
[1]
На
ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия
на
Индия, от брамана Чатерджи, преведена
на
български.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
,
,
г.
, (
Четвъртък
)
(неизвестен час)
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА
Беседа в petardanov.com
НАГОРЕ